Климатична норма и утрешна прогноза са различни неща
Климатичната норма описва типичните средни условия за дълъг референтен период. Тя не казва дали утре ще вали. Полезна е, защото обяснява защо еднакво количество или сезонен сигнал може да има различен контекст в различни части на страната.
България има силно пространствено разнообразие
НИМХ изчислява климатичните норми за периода 1991–2020 от информацията на 355 станции. Според публикуваното обобщение средният многогодишен годишен валеж се изменя от около 500–550 mm в части от Дунавската равнина и Тракийската низина до 1000–1200 mm в планините, а по части от Черноморското крайбрежие е под 500 mm.
Сезонният ход също се различава
НИМХ посочва, че голяма част от страната е преходна зона, а южните райони по-често попадат под влияние на средиземноморски циклони. Юни е сред най-валежните месеци за голяма част от страната, докато в крайните южни райони на Странджа и Родопите декември има изразен валежен максимум. Това е важна причина да не използваме една универсална сезонна фраза за цяла България.
Как климатичният контекст помага при четене на прогнозата
- В планина значително количество валеж не е необичайно в същия смисъл като в сух равнинен район.
- Черноморският климат има различен сезонен ход от вътрешността на страната.
- Южните райони могат да бъдат по-силно повлияни от средиземноморски циклони.
- Летният локален порой не трябва да се съди по средната месечна норма — интензивността за час е отделен въпрос.